Сиамска котка
История За първи път изображение на такава котка е открито в древен ръкопис от държавата Сиам (т.нар.„Книга със стихове за котките“). До края на 19 в. на практика тези котки остават непознати за останалия свят и се отглеждат единствено в Тайланд, където са познати няколко разновидности на породата, наричани Wichien-maat ("Лунен диамант"). След като са пренесени в Европа и Северна Америка те бързо стават изключително популярни заради необикновения си външен вид. Именно извън тяхната прародина и след интензивни селекции е създаден и видът на съвременната сиамска порода, която по редица признаци доста се отличава от старата порода, която днес е позната като тайска . Персийска котка - царя на котките
Външен вид Масивно, закръглено тяло със средни до големи размери. Характерна сплесната муцуна с малък и широк нос, изпъкнали скули и масивна брадичка. Погледнати в профил челото и брадичката са в една вертикална линия. Козината е дълга и гъста със средна дължина на косъма около 10 см, около врата достига и до 20 см. Козината е копринено мека, фина, със също толкова гъст подкосъм. Стандартът позволява всякакви разцветки като към момента са признати над 150 различни вида, а действителният им брой надвишава 300. Най-старите видове персийски котки са били едноцветни - главно бели, сиви и черни. Черните са редки поради това, че е трудно да се постигне безупречен черен цвят без сиви или кафеникави петна, също така те по-трудно се поддържат, тъй като слънцето и влагата с течение на времето спомагат за промяната на черния цвят. Сравнително по-скоро са се появили рижите, шоколадовите, кремавите и лилавите персийци. Освен едноцветните съществуват и много двуцветни видове, таби и т.н. |
МенюПолезноГласувайте за насRSS Feeds |
