KOSMATKO.COM

KOSMATKO.COM

Портал за домашни любимци

KOSMATKO.COM

KOSMATKO.COM

Портал за домашни любимци

Четвъртък, Декември 03, 2020

Зеброви амадини

Зеброви амадиниЗебровите амадини са възхитителни домашни любимци за апартамента, офиса и класната стая.

Изумителната популярност на тези птици се дължи на атрактивната им украса и на факта, че те са сред пернатите, които най-лесно се развъждат в изкуствени условия.

Собствениците им имат благоприятната възможност да наблюдават гнезденето и размножаването им без никакви затруднения и наслаждавайки се на домашния уют.


Биология и живот на свобода

Австралийската зеброва финка е около 11см. голяма и 12 g тежаща малка птица, която дължи името си на черно-бялото оперение на гърдите си. Тази окраска обаче се наблюдава единсвено при мъжките индивиди. Друг вторичен полов белег, разграничаващ двата пола е цветът на човката. При женската той е бледо оранжев, а при мъжкия - червен. Брачната песен на мъжкара звучи целогодишно.

Зебровите амадини принадлежат към Великолепните финки (Estrildidae), които с около 130 вида в 49 рода разпространени из Африка (южно от Сахара), Мадагаскар, Южна- и Югоизточна Азия чак до Нова Гвинея, Австралия и още много океански острови. От своя страна Великолепните финки заедно с още няколко семейства (например Същинските финки, Синигерите и т. н.) спадат към Врабчовите птици (подразред на Пойните птици). От човешка гледна точка Великолепните финки впечатляват не толкова с пеенето си, колкото с ярките цветове на оперението си - от тук идва и името им.

От зебровите финки има два подвида. Познатата ни австралийска зеброва амадина Taeniopygia guttata castanotis с преобладаващ сив цвят (дивите екземпляри имат и светлочервен ирис) и първо окритата Taeniopygia guttata guttata на островите северно от Австралия. Последната е по-малка по размер с по-малко "лигавниче" и едва загатнати зеброви краски. Предполага се, че островните амадини произхождат от Австралия.

Разпространение

Зебровата амадина е най-разпространена на "Петия" или "Червения континент", както много често бива наричана Австралия. Като изключим тропическите дъждовни гори, северните брегове, студените и влажни през зимата южни брегове и гористите области на източното крайбрежие, тя обитава целия континент. Това си има своите причини. Тя е степна птица и се справя добре с тежката суша на австралийския климат поне докато температурата не падне под 6 градуса по Целзий (при мътене границата се вдига до 12 градуса).

Зебровата финка отбягва влагата. В тропическия север тя е твърде екстремна и за да я избегне през дъждовния период отлита на юг. Там вали само през зимата, когато вече е твърде студено за мътене. Амадините се нуждаят от средни валежи, каквито има в началото и края на дъждовния период. Но понеже на юг вали рядко (понякога изобщо не капва), за нормалното съществуване и размножаване на амадината се е наложило да свикне с постоянното предвижване от едно място на друго. То започва с първите краткотрайни проливни дъждове и размножителния период, защото малко по-късно тревата цъфва и дава семена. Ако валежите не паднат, финките тръгват сами да ги дирят. Така на вълни на вълни птиците си разпределят територията на континента и ако природните условия позволят се размножават целогодишно.

Социално поведение

Зебровите амадини не живеят сами, а в ята по 50-100 птици, които са изградени от по-малки групи с по няколко двойки. Партньорите са в близък контакт с младите. Само зрелите мъжки поддържат дистанция един от друг. Размножават се в колонии и бранят единствено пространството в непосредствена близост до гнездото си.

Отношения в двойките

Мъжкият и женската остават чифт за цял живот. Само смъртта на партньор може да доведе до образуването на нова двойка. По време на свиването на гнездото се променя и поведението на дивата финка. Започват странни завъртания, приклякания и подскоци. Изменят се и "строфите" в песента на мъжкия. Накрая с бързи поклащания на опашката женската го подканя към съвкупление. Заради постоянните си пътувания амадините не разполагат с много време за избор на място за гнездене. Правят това в трънливия клонак на дървета и храсти, в хралупи и понякога дори в дупки в земята. Мъжкият със специални звуци извиква женската и й посочва избраноти място, което тя приема или отхвърля.

Кръглото гнездо се изгражда най-вече от мъжката птица. За гнездов материал служат стръкчета изсъхнала трева, мъх, перца и вълна. Типично за гнездото на амадините е тесният страничен отвор, служещ за вход. Женската снася най-много до 5 яйца, които се мътят от двамата партньори. След 12,5 - 16 дни в рамките на 36 часа се излюпват малките, които биват хранени пак от двамата родители. Младите напускат гнездото за пръв път най-рано след 22 дни. Скоро сивите мъници бързо оцветяват оперението си и на възраст 5-6 седмици са самостоятелни, въпреки това родителите им продължават да се грижат за изхранването им още известно време.


Scroll to top