KOSMATKO.COM

KOSMATKO.COM

Портал за домашни любимци

KOSMATKO.COM

KOSMATKO.COM

Портал за домашни любимци

Петък, Август 23, 2019

Кучета герои - Втора част

През лятото на 1995г в град Толиати, Русия, известен с производството на автомобили ВАЗ, става тежка автомобиллна катастрофа. Загиват младоженци, които се връщали от сватбеното си пътешествие.

Оцелява само тяхното куче, немска овчарка. От тогава, в продължение на седем години, кучето останало да чака своите стопани там, където за последно ги е видяло живи. Местните жители забелязали кучето и го нарекли Константин- постоянен, верен.

Забелязали с каква надежда кучето оглеждало вишнено- червените коли ( като колата на неговите собственици). За него не веднъж писали и руските вестници.


Един ден хора намерили кучето мъртво в храстите, но нямало следи от насилствена смърт. Те предположили, че кучето, предусещайки края си, се е скрило в храстите, да умре там. То не искало, когато стопаните му се върнат, а то вярвало, че не може да не се върнат, да го видят мъртво.
След смърта му, хората поставили мемориална плоча с надпис "Кучето, което ни научи на любов и преданост". По късно през 2003г му направили бронзов паметник на гранитен постамент край пътя. Създава се впечатление, че макар и от бронз, то все още се вглежда в преминаващите автомобили.

Хачико - порода Акита, символ на вярност и преданост в Япония.
Растейки, Хакито бил неотлъчно до своя стопанин- Хидесабуро Уено, професор в Токийския университет. Когато стопанина му отивал на работа, Хачико всеки ден го изпращал до станцията на метрото и го чакал пак там след работа.

На 21 май 1925 г професора починал от сърдечен удар и не се върнал от работа. За Хачико продължили да се грижат приятели на професора, но Хачико не забравял стопанина си и ходил всеки ден на гарата в продължение на девет години до смъртта си на 8 март 1935 г.

Кучето става известно през 1932 г след публикуване на историята му в един от най-големите вестници в Токио. Историята спечелила сърцата на японците и те започнали да ходят на станцията на метрото, да видят кучето. Още приживе, на 21 април 1934 г,  му бил издигнат паметник, на който той лично присъствал. След смъртта му, като се имал предвид широкия отзвук, в страната е обявен за ден на траур.

По време на Втората световна война паметника е разрушен - металът на паметника потрябвал на армията. Но Япония не забравила кучето - след края на войната, през август 1948 г., паметникът бил възстановен. Днес паметника на станцията е място за среща на влюбените и е пример за безкористна любов и привързаност.




Scroll to top